Неделя. Един от последните слънчеви дни. Дърветата все още са зелени, но е есен. Хора пъплят из целия парк, туристи се напичат на слънце. Кучета търчат като бесни навсякъде и се блъскат в колоездачите. Паркът е голям, разбира се не може да се сравнява с Борисовата по големина, но и по поддържаност и чистота. Суматохата е пълна, хора тичат за здраве, колоездачи се изпреварват навсякъде. За обикновения пешеходец е трудно и опасно. Аз избягвам натоварените алеи и си вървя покрай безброините водни басеини, разпръснати из целия парк. Присядам до върбите и се любувам на ясните отражения на дърветата във водата около мен. Гледам и слушам птиците, а те са доста, свикнали са с хората и не се притесняват да водят нормален живот в парка. Както може да се види и на приложените снимки, риболовът е специалитет на някои от местните крилати. Има и папагали, спящи скрити в короните на дърветата. Небето е типично холандско- променя се постоянно, облаците летят стремглаво нанякъде, за да отстъпят място на други облаци. В единия край на парка има градина с всякакви цветове рози като всеки цвят е обособен в отделен кръг. Слънцето още към 4 часа започва да се спуска към хоризонта, светлината става все по-мека, докато не настъпва здрач. Напускам доволен от времето прекарано там в парка - истински кеф е, че живея до него!
събота, 3 ноември 2007 г.
Животът на Rembrandt van Rijn

Абонамент за:
Публикации (Atom)