Корно Гранде ... път през облаците

Връх Корно Гранде (2912 м) е първенецът на Апенините. Извисява се в южна Италия, в масива Гран Сасо, близо до познатия ни от силните земетресения миналата година град Акуила, който тогава беше почти унищожен. Качването е лесно по така наречения "нормален" маршрут: изходен пункт е платото Кампо Императоре простиращо се на площ около 80 кв.км и по специално обсерваторията, която се намира на около 2100м надморска височина и до която се стига с кола по идеален асфалтов път (дори множество рейсове препълнени с туристи се качват до там и затова маршрутът не се препоръчва през летните месеци именно поради претовареността си). През втората половина на Септември времето обикновено е спокойно и подходящо за тези които искат да покорят върха без да срещат хора на всеки 10-15 мин. Продължителността на изкачването е около 3.5 часа спокоен ход, но без много почивки. Всъщност изключвайки паузите по стръмните участъци сме почивали веднъж за 15-тина минути. Другата почивка беше вече на върха, където хапнахме набързо и тръгнахме обратно, защото вече бяхме окъснели (поради късния старт от Кампо Императоре в 11:30). Пътят минава и над хижа Франчети, която може да се види на една от снимките (да не я изпуснете, много е малка :)). Оставям снимковия материал да говори за гледките и красотата на маршрута, може да си свалите и KML файл за Google Earth, за да не се загубите :) Успех в покоряването на първенеца на Апенините.

Неделя във Vondelpark

Неделя. Един от последните слънчеви дни. Дърветата все още са зелени, но е есен. Хора пъплят из целия парк, туристи се напичат на слънце. Кучета търчат като бесни навсякъде и се блъскат в колоездачите. Паркът е голям, разбира се не може да се сравнява с Борисовата по големина, но и по поддържаност и чистота. Суматохата е пълна, хора тичат за здраве, колоездачи се изпреварват навсякъде. За обикновения пешеходец е трудно и опасно. Аз избягвам натоварените алеи и си вървя покрай безброините водни басеини, разпръснати из целия парк. Присядам до върбите и се любувам на ясните отражения на дърветата във водата около мен. Гледам и слушам птиците, а те са доста, свикнали са с хората и не се притесняват да водят нормален живот в парка. Както може да се види и на приложените снимки, риболовът е специалитет на някои от местните крилати. Има и папагали, спящи скрити в короните на дърветата. Небето е типично холандско- променя се постоянно, облаците летят стремглаво нанякъде, за да отстъпят място на други облаци. В единия край на парка има градина с всякакви цветове рози като всеки цвят е обособен в отделен кръг. Слънцето още към 4 часа започва да се спуска към хоризонта, светлината става все по-мека, докато не настъпва здрач. Напускам  доволен от времето прекарано там в парка - истински кеф е, че живея до него!

Животът на Rembrandt van Rijn

Rembrandt Harmenszoon van Rijn е роден на 15 юли, 1606 в Лайден, Холандия. Той е деветото дете в семейството, баща му е мелничар, а майка му - дъщеря на пекар. Учи в латинско училище и в университета на Лайден, въпреки големия си интерес към рисуването. Скоро става чирак на известния Jacob van Swanenburgh за 3 години, после 6 месеца чиракува при Pieter Lastman в Амстердам. През 1624 отваря студио в Лайден заедно с приятеля си Jan Lievens, а през 1627 започва да приема ученици. През 1629 година Rembrandt е открит от държавника Constantin Huygens, който му помага да продава картините си в съда в Хага до 1646 година. Края на 1631 се мести в Амстердам и работи като портретист с голям успех. Първоначално живее с търговеца Hendrick van Uylenburg, а 3 години по-късно се жени за братовчедка му Saskia van Uylenburg. Същата година Rembrandt става гражданин на Амстердам и член на местното сдружение на художниците. Тогава започва и личната му драма- губи 3 деца малко след раждането им. Едва четвъртото- Титус- успява да преживее детството си, а Saskia умира малко след раждането му, вероятно от туберкулоза. Края на 4о-те години на 17-ти век Rembrandt има връзка с доста по-младата от него Hendrickje Stoffels, а през 1645 имат и дъщеря- Cornelia. Художникът живее разточително, харчи купища пари за изкуство и антики, колекцията му съдържа картини и рисунки от старите майстори, бюстове на римски императори, японски брони и купища предмети от азия. За да избегне собствения си банкрут, Rembrandt е принуден да разпродаде цялата си колекция за жълти стотинки и да замени луксозното си жилище с по-скромно. През 1661 приема последния си ученик. Успява да надживее Hendrickje (1663) и сина си Titus (1668) и умира на 4-ти октомври 1669 година в Амстердам.